ЗАКОН ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ

Глава първа.
ПРЕДМЕТ НА РЕГУЛИРАНЕ

1. извършването на местни преводи;

2. извършването на презгранични преводи;

3. издаването и използването на електронни платежни инструменти;

4. създаването и функционирането на платежни системи;

5. платежния надзор;

6. реда за извънсъдебно разрешаване на спорове във връзка с извършването на преводи или издаването и използването на електронни платежни инструменти.

Глава втора.
ПАРИЧНИ ПРЕВОДИ

Раздел I.
Общи положения

(2) Безналичен превод е паричен превод, извършен чрез задължаване сметка на наредителя и/или заверяване сметката на получателя.

(3) Изпълняващата институция не контролира предмета и законосъобразността на сделката, въз основа на която се извършва превод, освен ако с нормативен акт е предвидено друго.

(4) Този закон не се прилага по отношение на пътнически чекове, чекове, менителници, акредитиви, както и пощенски парични преводи на територията на Република България, уредени с отделен закон.

(2) Кредитен превод (директен превод) е превод въз основа на преводно нареждане, подадено от наредителя, чрез което:

1. изпълняващата институция на наредителя задължава сметката на наредителя, а изпълняващата институция на получателя заверява сметката на получателя или изплаща на получателя пари в наличност, или

2. наредителят депозира пари в наличност при изпълняващата институция на наредителя, а изпълняващата институция на получателя заверява със сумата сметката на получателя или изплаща на получателя пари в наличност.

(3) Директен дебит (незабавно инкасо) е превод въз основа на преводно нареждане, подадено от наредителя, който едновременно е и получател, за задължаване сметката на трето лице, което предварително се е съгласило писмено със задължаването пред своята изпълняваща институция.

(4) Преводното нареждане се съхранява 5 години от датата на подаването му.

(2) Получател е лицето, което получава превежданата сума.

(3) Наредителят и получателят могат да бъдат едно и също лице.

(4) Клиент е наредител или получател по превод.

(5) Изпълняваща институция е Българската народна банка, наричана по-нататък "БНБ", търговска банка, клон на чуждестранна банка или друго лице, което извършва преводи като част от своята търговска дейност. При безналични преводи изпълняващи институции могат да бъдат само БНБ, търговска банка или клон на чуждестранна банка.

(6) Изпълняващата институция на наредителя и изпълняващата институция на получателя могат да бъдат едно и също лице.

(7) Посредническа институция при местен превод е БНБ или системен оператор по смисъла на този закон, който посредничи при преводи в Република България.

(8) Посредническа институция при презграничен превод е търговска банка, клон на чуждестранна банка или друго лице, което участва в извършването му, но не обслужва нито наредителя, нито получателя.

(2) Работно време е предварително определен интервал от време в рамките на работен ден, през който се приемат преводни нареждания за изпълнение през същия работен ден.

Раздел II.
Извършване на местни преводи

(2) Местен превод по ал. 1 между две изпълняващи институции се извършва чрез посредническа институция по чл. 4, ал. 7 в платежна система, функционираща по реда на този закон.

1. представяне на надлежно съставено преводно нареждане;

2. представяне на други изисквани от нормативен акт или договорени с изпълняващата институция документи, и

3. финансово покритие на превежданата сума и разноските, свързани с извършването на превод.

(2) Изпълняващата институция задължава водена от нея сметка, без клиентът да е подавал преводно нареждане, само в следните случаи:

1. при извършване на принудително изпълнение по ред, установен със закон;

2. при коригиране на грешки по чл. 13, ал. 1;

3. въз основа на предварително сключено споразумение с наредителя - за заплащане цената на предоставени от изпълняващата институция услуги, на изискуемата лихва върху задължение на клиента към изпълняващата институция, както и в други случаи, договорени писмено между изпълняващата институция и клиента.

(3) Формата и съдържанието на преводното нареждане за местен превод, на всички други платежни документи, както и структурата на номерата на сметките се уреждат с наредба на БНБ.

(4) Изпълняващата институция не е длъжна да приема преводно нареждане, което не отговаря на изискванията по ал. 1 и 3. В този случай тя незабавно го връща на наредителя.

(5) Идентификационният код на участващите в местен превод изпълняващи и посреднически институции се определя от БНБ и се вписва в публичен регистър.

(2) След извършването на местен превод изпълняващата институция писмено или в електронна форма информира своя клиент относно извършването на превода, освен ако е уговорено друго. Начинът и периодичността за предоставяне на информацията се договарят между изпълняващата институция и клиента.

(3) Минималното съдържание на информацията по ал. 1 и 2 се определя с наредба на БНБ.

(2) Ако в нареждането не е посочена дата за изпълнение, изпълняващата институция на наредителя задължава сметката на наредителя в същия работен ден, когато е подадено преводното нареждане, ако са спазени условията по чл. 7.

(3) Изпълняващата институция на наредителя е длъжна:

1. при превод в една и съща изпълняваща институция - да завери със сумата на превода сметката на получателя в деня, когато е задължена сметката на наредителя;

2. при превод между две изпълняващи институции в платежната система за сетълмент в реално време - да подаде нареждане до посредническата институция, така че сметката на изпълняващата институция на получателя да бъде заверена в деня, в който сметката на наредителя е задължена с превежданата сума, или в деня на депозирането в наличност на превежданата сума;

3. при превод между две изпълняващи институции извън случаите по т. 2 - да подаде нареждане до посредническата институция, така че сметката на изпълняващата институция на получателя да бъде заверена с превежданата сума в същия работен ден, когато сметката на наредителя е била задължена, или в деня на депозирането в наличност на превежданата сума, а ако нареждането е подадено след края на работното време по чл. 5, ал. 2 - най-късно на следващия работен ден.

(4) Изпълняващата институция посочва в своите общи условия работното време, през което се приемат преводни нареждания за изпълнение през същия работен ден, както и се извършват тегления на пари в брой.

(5) Изпълняващата институция на получателя заверява с превежданата сума неговата сметка или му я предоставя на разположение за изплащане в същия работен ден, когато със сумата на превода е била заверена сметката на изпълняващата институция на получателя.

(6) Ако изпълняващата институция на получателя не е в състояние да идентифицира получателя по получен превод, най-късно до края на следващия работен ден тя връща преведената сума на изпълняващата институция на наредителя, която заверява с тази сума сметката на наредителя или му я изплаща обратно в случай на депозиране в наличност. Изпълняващата институция на наредителя е длъжна своевременно да го информира за връщането на превежданата сума.

(2) Ако изпълняващата институция на получателя не спази срока по чл. 9, ал. 5, тя заплаща на получателя законна лихва за забава.

(3) Ако неспазването на сроковете по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 е причинено от посредническа институция, тя е длъжна да заплати на изпълняващата институция на наредителя законната лихва за забава в същия размер, на който възлиза задължението за законна лихва за забава на изпълняващата институция по ал. 1.

(4) Ако забавянето е било причинено от клиент, той няма право на лихва за забава.

(2) Сумата по ал. 1 включва:

1. сумата на средствата по превода;

2. сумата от всички разноски, платени от наредителя във връзка с превода;

3. изчислена по реда на чл. 10 лихва за забава върху сумата по т. 1.

(3) Законната лихва за забава се дължи от датата, посочена в преводното нареждане, съответно от датата по чл. 9, ал. 2 или от датата на депозиране в наличност на превежданата сума при изпълняващата институция на наредителя, до датата на възстановяване на сумата на неизвършения превод в полза на наредителя или до датата на заверяване на сметката на изпълняващата институция на получателя с превежданата сума съгласно ал. 2, т. 1.

(4) Посредническа институция, която стане причина за неизвършване на превода, е длъжна за своя сметка да възстанови сумата на превода, включително законната лихва за забава и таксата за извършване на превода, в полза на изпълняващата институция на наредителя на същия или на следващия работен ден, считано от датата, на която е установен неизвършеният превод. Когато сметката на изпълняващата институция на наредителя не е била задължена със сумата на средствата по превода, задължението на посредническата институция за възстановяване обхваща само законната лихва за забава и сумата от разноските за извършване на превода, а сумата на средствата по превода се възстановява от изпълняващата институция на наредителя.

(5) Алинея 1 не се прилага, ако неизвършването на превода е било причинено от грешка или пропуск в даденото от наредителя преводно нареждане. Изпълняващите и посредническите институции са длъжни да положат всички необходими усилия за откриване на превежданата сума и връщането й на изпълняващата институция на наредителя. В този случай изпълняващите и посредническите институции възстановяват превежданата сума след приспадане на разноските, понесени за възстановяването. Не подлежат на изплащане лихва за забава и разноски за извършване на превода, заплатени при неговото изпълнение.

(6) Освен на сумите по ал. 2 наредителят, получателят или изпълняващата институция имат право и на обезщетение за вреди до пълния им размер.

(2) Изпълняващата институция извършва коригиращо записване и/или превод на същия или на следващия работен ден, на който тя е открила грешката или е била уведомена за нея. Коригирането се извършва безплатно за клиента.

(3) Ако по сметката на клиента няма достатъчно средства, коригирането се извършва за сметка на изпълняващата институция, причинила грешката. Отношенията между изпълняващата институция, за чиято сметка е коригирана грешката, и клиента се уреждат по общия ред.

(4) Правото на клиента да иска от изпълняващата институция коригиране на грешка се погасява в срок три години от извършване на грешката.

(5) Изпълняващата институция, която е причинила грешката, обезщетява клиента със законната лихва върху средствата за периода до извършване на коригирането.

(6) Обменът на информация между изпълняващите институции и между тях и техните клиенти във връзка с коригиране на грешки се урежда с наредба на БНБ.

(7) Задължението за опазване на банковата тайна и за защита на личните данни не се прилага при предоставяне на информация, необходима за коригиране на грешки.

(8) Коригиране не се извършва, ако грешката в преводното нареждане е била причинена от клиента.

1. бездействието на институцията или предприетите от нея действия са с оглед спазване или избягване нарушение на нормативни изисквания, наложени за предотвратяване изпирането на пари или финансирането на тероризма, или

2. институцията докаже, че неизвършването или забавянето на превода е причинено от непреодолима сила.

(2) Нарушаването на срока по чл. 9, ал. 3 по причини, за които отговаря посредническата институция, не освобождава от отговорност изпълняващата институция.

Раздел III.
Извършване на презгранични преводи

(2) За презграничен превод се смята и превод в чуждестранна валута между изпълняващата институция на наредителя и изпълняващата институция на получателя на територията на страната.

(3) Начална дата на презграничен превод е датата, на която в изпълняващата институция на наредителя е постъпила цялата изисквана от нея информация за извършване на презграничен превод и наредителят е осигурил достатъчно финансово покритие за изпълнението му, включително за дължимите от него такси и комисиони. Когато в преводното нареждане е посочена дата, по-късна от тази, на която са изпълнени посочените условия, за начална дата се смята датата, посочена в преводното нареждане.

(4) Всички изисквания и срокове в този раздел, приложими към задължаване и заверяване на сметки с оглед извършването на презгранични преводи, се прилагат съответно при внасянето на суми в наличност от наредителя при неговата изпълняваща институция и при изплащането на суми в наличност на получателя от неговата изпълняваща институция.

(5) Формата и съдържанието на преводното нареждане за презграничен превод се определят с наредба на БНБ.

(2) При извършване на презграничен превод всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя на съответния клиент достъпна информация за превода в писмена форма.

(3) Минималното съдържание на информацията по ал. 1 и 2 се определя с наредба на БНБ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) Когато клиентът няма качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, изпълняващите институции могат да се споразумеят с него информацията по ал. 2 да му бъде предоставяна в съкратен вид и в определена периодичност.

(5) Информацията по ал. 2 може да бъде предоставяна по начин, договорен между изпълняващата институция и клиента, включително и в електронна форма.

(2) Информацията по ал. 1 съдържа:

1. необходимото време за извършване на презграничния превод до заверяване сметката на получателя;

2. дължимите такси и комисиони, с изключение на тези, свързани с приложения обменен курс.

(3) Ако изпълняващата институция не желае да извърши превода, тя може да откаже информацията по ал. 1.

1. задължи сметката на наредителя и да извърши дължимите от нея действия по превода не по-късно от първия работен ден, следващ началната дата;

2. (*) осигури заверяване сметката на изпълняващата институция на получателя в срок, не по-дълъг от 5 работни дни, считано от началната дата.

(2) (*) В случай че сметката на изпълняващата институция на получателя е заверена след изтичане на срока по ал. 1, т. 2, изпълняващата институция на наредителя му дължи обезщетение за периода на забава в размер законната лихва върху цялата сума на превода.

(3) (*) Обезщетение по ал. 2 не се дължи, ако изпълняващата институция на наредителя докаже, че неизпълнението на задължението й по ал. 1 е причинено от наредителя.

(2) При неспазване на срока по ал. 1 посредническата институция дължи на институцията, наредила превода, обезщетение за периода на забава в размер законната лихва върху сумата на превода.

(3) (*) Ако забавянето на посредническата институция е довело до неспазване на срока по чл. 18, ал. 1, т. 2 и изпълняващата институция на наредителя е изплатила обезщетение по чл. 18, ал. 2, посредническата институция е длъжна да възстанови на изпълняващата институция на наредителя изплатеното обезщетение.

(4) Посредническата институция не носи отговорност, ако забавянето е причинено от грешка или пропуск в получените от нея указания.

(2) В случай че сметката на получателя е заверена след изтичане на срока по ал. 1, за периода на забава изпълняващата институция на получателя му дължи обезщетение в размер на законната лихва върху цялата сума на превода за периода на забава.

(3) Обезщетение по ал. 2 не се дължи, ако изпълняващата институция на получателя докаже, че неизпълнението на задължението й по ал. 1 е по вина на наредителя или на получателя.

(2) Изпълняващата институция на получателя не може при заверяване на сметката му да намалява размера на превода с такси и комисиони, дължими за обслужване на сметката на получателя.

(3) Когато изпълняващата институция на наредителя или посредническа институция е намалила размера на превода в нарушение на ал. 1, изпълняващата институция на наредителя е длъжна по негово искане за своя сметка да преведе на получателя разликата до пълния размер на превода, освен ако наредителят не поиска тази разлика да бъде преведена на него.

(4) Когато посредническа институция е намалила сумата на превода в нарушение на ал. 1, тя е длъжна за своя сметка да възстанови разликата до пълния размер на превода по сметката на изпълняващата институция на наредителя или по искане на изпълняващата институция на наредителя да я преведе на получателя.

(5) Когато изпълняващата институция на получателя е намалила сумата на превода в нарушение на ал. 1 и 2, тя е длъжна за своя сметка да завери сметката на получателя с разликата до пълния размер на превода.

(2) Сумата за възстановяване по ал. 1 включва:

1. действително наредената за превод сума, но не повече от 12 500 евро или тяхната равностойност в друга чуждестранна или в национална валута;

2. сумата от всички разноски, такси и комисиони, платени от наредителя във връзка с превода;

3. законната лихва върху действително наредената за превод сума за периода от началната дата до датата на възстановяване на сумата по сметката на наредителя.

(3) Институцията на наредителя не е длъжна да изпълни искането по ал. 1, ако неизвършването на превода е причинено от грешка или пропуск в дадените от наредителя указания или от неизпълнение на дължимите действия по превода от изрично избрана от наредителя посредническа институция.

(4) В случаите по ал. 3 изпълняващата институция на наредителя е длъжна да положи всички необходими усилия за проследяване и възстановяване на средствата по превода. При възстановяване на сумата институцията на наредителя заверява сумата на превода по неговата сметка след приспадане на разноските, понесени от нея при възстановяването, за които наредителят трябва да бъде подробно информиран. В тези случаи институцията на наредителя не е длъжна да завери сметката му със сумите по ал. 2, т. 2 и 3.

(5) Институцията на наредителя не отговаря, ако неизпълнението на превода е причинено от посредническа институция, изрично посочена от институцията на получателя или от друга, избрана от нея, посредническа институция.

(6) Сумите по ал. 2, платени от институцията на наредителя, се вземат предвид при окончателното уреждане на задълженията на институцията към наредителя по превода, ако сумата на превода не постъпи по сметката на институцията на получателя.

1. по искане на институцията, възложила й изпълнението на превода, за своя сметка да възстанови цялата сума на превода, свързаните с него разноски и законната лихва върху сумата на превода;

2. когато неизвършването се дължи на грешки или пропуски в получените нареждания - да положи необходимите усилия за възстановяване на сумата на превода на лицето, възложило й изпълнението; в тези случаи при възстановяването посредническата институция приспада от сумата разноските, понесени от нея, за което информира подробно институцията, възложила извършването на превода.

(2) Сумите, платени от посредническата институция по ал. 1, т. 1, се вземат предвид при окончателното уреждане на задълженията й към лицето, което я е избрало за посредническа институция по превода, ако сумата на превода не постъпи по сметката на институцията на получателя.

1. неизвършването на превода е причинено от посредническа институция, изрично посочена от институцията на получателя, или

2. неизвършването на превода е причинено от друга посредническа институция, избрана от посредническата институция, посочена от институцията на получателя.

(2) Европейското икономическо пространство е икономическа общност, която включва държавите - членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При извършване на презгранични преводи в евро в размер до 50 000 евро между Република България и друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, всяка изпълняваща институция прилага същите такси и комисиони, които се прилагат от нея при идентични преводи в евро, извършени в Република България.

Глава трета.
ЕЛЕКТРОННИ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ

(2) Електронни платежни инструменти по смисъла на този закон, наричани по-нататък "ЕПИ", са:

1. платежни инструменти за отдалечен достъп;

2. инструменти за електронни пари.

(3) Платежен инструмент за отдалечен достъп е инструмент, позволяващ на оправомощения държател да получава достъп до финансови средства по банкови сметки чрез използването на електронни или други технически способи като:

1. банкова платежна карта;

2. електронно банково платежно заявление, включително при дистанционно банково обслужване.

(4) Дебитната банкова платежна карта позволява на оправомощения държател да има достъп до средства в размер на разполагаемата наличност по банковата сметка или до определен лимит, договорен между издателя и оправомощения държател.

(5) Кредитната банкова платежна карта позволява на оправомощения държател да има достъп до средства по предварително договорен кредит между оправомощения държател и издателя.

(6) Електронните пари са парична стойност в електронна форма, която представлява вземане към издателя, съхранена е върху инструмент за електронни пари и се приема като средство за разплащане и от лица, различни от издателя.

(7) Електронни пари могат да се издават само след предварително получаване на средства в размер не по-малък от паричната равностойност на издадените електронни пари. Получаването на средства срещу издаване на електронни пари не представлява привличане на влогове, ако получените средства бъдат незабавно обменени за електронни пари.

(8) Инструмент за електронни пари е презаредим платежен инструмент, съхраняващ електронни пари върху електронно пособие.

(9) Издател на ЕПИ, наричан по-нататък "издател", може да бъде само:

1. Българската народна банка;

2. търговски банки и клонове на чуждестранни банки, в чиято банкова лицензия е включено издаването на ЕПИ;

3. други лица, които могат да издават само електронни пари при условия и по ред, определени със закон.

(10) Оправомощен държател на ЕПИ, наричан по-нататък "оправомощен държател", е само физическо лице, на което ЕПИ е издаден въз основа на сключено от него споразумение за издаване и използване на ЕПИ. Оправомощен държател може да бъде и физическо лице, което е представител на юридическо лице.

(11) При използване на платежен инструмент за отдалечен достъп оправомощеният държател доказва своята самоличност чрез използване на:

1. персонален идентификационен номер, и/или

2. подпис, включително електронен подпис, и/или

3. удостоверителен код, договорен между издателя и оправомощения държател, и/или

4. други способи за доказване на самоличност, договорени между издателя и оправомощения държател.

(12) Българската народна банка определя с наредба реда за издаване и използване на ЕПИ.

1. описание на ЕПИ, включително размера на финансовите лимити, прилагани при неговото използване;

2. описание на взаимните задължения и отговорности на оправомощения държател и издателя, включително процедурата за точна и надеждна употреба и съхранение на ЕПИ, и на всеки идентификационен номер, код или друго подобно средство, предоставено от издателя или договорено между него и оправомощения държател;

3. основна информация относно техническите средства на държателя, необходими за използване на ЕПИ;

4. срока и начина за уреждане на отношенията, включително прилаганите обменни курсове;

5. информация относно всички такси, платими от оправомощения държател, включително подробни данни относно размера на първоначалната и годишната такса, комисионите и таксите, дължими от държателя за отделните видове операции, както и годишната ставка на приложимите лихвени проценти и начина за изчисляване на лихвата;

6. условията за обратно изкупуване на електронни пари по реда на чл. 39;

7. процедурите и срока за подаване и удовлетворяване на възражения във връзка с издаването и използването при отделни транзакции на ЕПИ, включително информация относно процедурите, използвани за разрешаване на спорове по реда на този закон и други нормативни актове.

(2) Общите условия на издателя задължително се прилагат като неразделна част от писмения договор за издаване и използване на ЕПИ.

(3) Издателят информира оправомощения държател в писмена или електронна форма за всяка промяна в общите условия по ал. 1 най-малко един месец преди влизане в сила на съответната промяна.

(4) Алинея 3 не се прилага при съществена промяна в действащия лихвен процент, която влиза в сила на датата, посочена в обявлението за промяната. В тези случаи, без да се засяга правото на държателя да направи изявление за прекратяване на договора, издателят уведомява държателя в най-кратък възможен срок за промяната.

(5) Издателят предоставя на БНБ в писмена или електронна форма на български език пълния текст на своите общи условия по ал. 1 в 15-дневен срок, считано от датата на изготвяне на тези условия или съответно на промените в тях.

(2) При спазване разпоредбите на чл. 32, 33 и чл. 34, ал. 2, т. 1 и ал. 3 издателят отговаря за:

1. неизпълнение или неточно изпълнение на транзакциите, наредени от държателя, дори ако транзакцията е извършена чрез средство или оборудване, които не са под пряк или изключителен контрол на издателя, при условие че издателят е разрешил използването им;

2. транзакции, неоторизирани от държателя, както и за грешки и несъответствия при поддържане на сметката на държателя по причина, за която отговаря издателят.

(3) Отговорността на издателя по ал. 2 възлиза на:

1. стойността на транзакцията и лихвата, ако се дължи такава - при неизпълнена или неточно изпълнена транзакция;

2. сумата, необходима за възстановяване финансовото положение на държателя преди извършване на транзакцията - при неоторизирана от държателя транзакция.

(4) Държателят има право на обезщетение до пълния размер на претърпените от него вреди съгласно приложимото право към договора между издателя и оправомощения държател.

(2) Договорът между издател и търговец за приемане на плащания чрез ЕПИ трябва да определя:

1. видовете ЕПИ, чрез които могат да се извършват транзакции с търговеца;

2. приложимите процедури, включително процедурите за сигурност, както и задълженията на търговеца, свързани с извършването на транзакции;

3. обичайния период и начина на плащане от издателя към търговеца;

4. причините, поради които търговецът може да откаже да приеме плащане чрез ЕПИ.

(3) Издателят е длъжен да завери сметката на търговеца със сумата, произтичаща от транзакциите, при условия и в срокове, установени в договора по ал. 1.

(4) Издателят може да упълномощи други лица да сключват договори за приемане на плащания с ЕПИ.

(5) Когато съществуват обосновани съмнения относно самоличността на държателя на ЕПИ, търговецът може да изисква от него представянето на документ за самоличност.

(6) Издателят разглежда възражения във връзка с транзакции, оспорени от търговеца, по ред и в срокове, определени в сключения между тях договор. Когато транзакциите са извършени на територията на страната, издателят разглежда възраженията в двуседмичен срок от подаването им.

1. използва ЕПИ в съответствие с договора, сключен с издателя;

2. уведомява незабавно след узнаването издателя или упълномощено от него лице за:

а) загубване, кражба, отнемане по друг начин, унищожаване, подправяне на банковата платежна карта, както и за неправомерно използване на платежен инструмент за отдалечен достъп от лице, различно от оправомощения държател;

б) отразяването в неговата сметка на всяка неразпоредена от него транзакция;

в) всяка грешка или друго несъответствие при водене на сметката от издателя;

3. не записва персоналния идентификационен номер, друг подобен код или удостоверителна информация върху ЕПИ, както и да не съхранява такава информация заедно с ЕПИ;

4. не отменя нареждане, дадено чрез неговия ЕПИ, освен ако размерът не е бил определен при даване на нареждането.

1. преди момента на отправеното до издателя или упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 оправомощеният държател понася вредите от неправомерното използване само до размера, посочен в договора между издателя и държателя, като този размер не може да надхвърля 300 лв.;

2. след момента на отправеното до издателя или упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 издателят възстановява на оправомощения държател средствата, изплатени след уведомлението.

(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага и издателят възстановява на оправомощения държател пълния размер на неправомерно изплатените средства, ако неправомерната употреба е станала без физическо представяне на банковата платежна карта или чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверяване.

(3) Оправомощеният държател не губи правата по ал. 1 и 2 поради обстоятелството, че при неправомерната употреба е бил използван поверителен код или друг подобен способ за удостоверяване на самоличност.

(4) Оправомощеният държател няма право да изисква от издателя възстановяване на изплатените средства по ал. 1 и 2 или по чл. 30, ал. 3, ако оправомощеният държател не е спазил своите задължения по чл. 32 или ако изплащането на средствата е станало поради умисъл или груба небрежност на оправомощения държател.

1. данни, които позволяват на оправомощения държател да идентифицира транзакцията, включително ако е налична, информация за приемащия търговец, при когото е извършена транзакцията;

2. сумата по транзакцията, изразена в изплатената валута, както и в чуждестранна валута, ако е извършена обмяна на една валута в друга;

3. размера на всички такси, приложени за отделните видове транзакции;

4. приложения обменен курс при обмяна на една валута в друга.

(2) Издателят е длъжен:

1. да не разкрива персоналния идентификационен номер на държателя или друг подобен код освен на самия държател;

2. да не изпраща ЕПИ, ако такъв не е поискан, освен в замяна на ЕПИ, вече притежаван от държателя;

3. да поддържа в 5-годишен срок записана информация, която позволява проследяване на транзакциите;

4. да създаде необходимите условия за приемане на уведомления по чл. 32, т. 2, както и технически условия, които да позволяват на оправомощения държател по всяко време да извършва уведомленията по чл. 32, т. 2;

5. своевременно да предотвратява използването на платежен инструмент за отдалечен достъп след уведомление по чл. 32, т. 2;

6. да предприема всички възможни действия след получаване на уведомление по чл. 32, т. 2, за да предотврати всяка по-нататъшна употреба на ЕПИ, дори ако държателят е действал умишлено или с груба небрежност.

(3) При спор между оправомощения държател и издателя тежестта на доказване, че транзакцията е правилно отразена по сметката и не са налице технически или други проблеми, се носи от издателя.

(2) Покритие на издадените електронни пари е размерът на получената за тяхното издаване парична сума, намалена с размера на извършените плащания и начисленото възнаграждение.

(3) Отношенията между издателя на електронни пари и техния държател се уреждат от правилата на договора за поръчка, освен ако този закон не предвижда друго.

(2) Българската народна банка издава наредба за структурата и съдържанието на заявленията, отчетите и друга свързана информация, подавана от издателите, относно стойността на издадените от тях електронни пари и относно броя на издадените от тях и намиращи се в обращение ЕПИ.

(2) Издателят следва да изпълни искането за изплащане покритието на издадените електронни пари в срок не по-дълъг от 8 дни след неговото получаване.

(3) Задълженията по ал. 1 и 2 не могат да бъдат изключвани или ограничавани по договорен път.

(4) Издателят може да определи минимален размер за обратното изкупуване на електронни пари по ал. 1, който при индивидуални транзакции не може да надхвърля 20 лева.

(2) Издателят на електронни пари може да бъде освободен от отговорността по ал. 1, ако докаже, че загубата на покритие или неточното изпълнение на плащането е било причинено от повреда, дължаща се на умисъл или груба небрежност на държателя.

1. извършените чрез ЕПИ презгранични преводи на средства с изключение на преводите, наредени и изпълнени от лица, които извършват презгранични преводи и/или презгранични електронни платежни транзакции като част от своята търговска дейност;

2. презграничното теглене на пари в брой чрез ЕПИ или зареждането и отнемането на парична стойност върху/от ЕПИ чрез терминални устройства в търговските помещения на издателя или на лице, сключило договор за приемане на платежния инструмент.

(2) При извършване на презгранични електронни платежни транзакции в евро в размер до 50 000 евро между Република България и друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, всяко лице, което извършва презгранични преводи и/или презгранични електронни платежни транзакции като част от своята търговска дейност, прилага същите такси и комисиони, които се прилагат от него при идентични транзакции в евро, извършени в Република България.

Глава четвърта.
ПЛАТЕЖНИ СИСТЕМИ

Раздел I.
Общи положения

1. осигурява извършването на преводи между участниците в нея;

2. има поне трима участници, с изключение на агента по сетълмента;

3. функционира въз основа на писмено споразумение, съдържащо общи правила и стандартни процедури за извършване на преводи, подчинено на законите на Република България и сключено между всички участници в системата, или въз основа на двустранни писмени споразумения, сключени между оператора на платежната система, наричан по-нататък "системен оператор", и другите участници в системата, наричани по-нататък "споразумение за платежна система".

(2) Българската народна банка отговаря за съвместимостта и единството на функциониране на платежните системи в страната. Редът за функциониране на платежните системи се определя с наредба на БНБ.

(3) Платежните системи се обслужват от системни оператори. Системни оператори могат да бъдат само БНБ и лица, които притежават издаден по реда на чл. 60 и 61 лиценз за опериране на платежна система. Правилата за дейност на системите и на техните оператори се одобряват от БНБ.

(4) (*) Българската народна банка уведомява Европейската комисия за съществуването и наименованието на всички платежни системи в страната.

(5) Всяка платежна система контролира формалната точност и изчерпателност на подаваната информация, свързана с превода.

(6) (*) Писменото споразумение за платежна система може да бъде подчинено на законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, при условие че поне един от участниците в системата има седалище в тази държава.

1. Българската народна банка;

2. системни оператори на платежни системи по чл. 41, ал. 1;

3. търговски банки и клонове на чуждестранни банки;

4. лице, което приема нареждания на други участници в системата и действа като изключителен съконтрахент на тези участници, наричано по-нататък "централен съконтрахент";

5. лице, отговарящо за изчисляване взаимните вземания и задължения по нарежданията на други участници, наричано по-нататък "клирингова къща";

6. централни банки на други държави;

7. Европейската централна банка;

8. чуждестранни лица, които извършват дейностите на лицата, посочени в т. 2 и 3.

(2) Един и същ участник може да действа като централен съконтрахент или клирингова къща в системата или да осъществява част или всички от тези функции.

(3) Нареждане към платежна система, наричано по-нататък "нареждане", означава подадена в електронна форма от участник в платежната система инструкция за превеждане на средства, както и за извършване на сетълмент, в съответствие с правилата на системата.

(4) Със споразумението за платежна система участниците в системата трябва да определят нейния оператор. Системен оператор може да бъде само един от участниците в системата по смисъла на ал. 1, ако притежава лиценз за опериране на платежна система и спазва изискванията на този закон.

(2) Сетълмент се извършва само в платежната система за брутен сетълмент в реално време.

1. отнемането на лицензията на търговска банка или на клон на чуждестранна банка за извършване на банкова дейност в страната поради неплатежоспособност, както и откриването на производство по несъстоятелност спрямо друг участник в платежна система;

2. всяка друга предвидена в законодателството мярка, прилагана от административен или съдебен орган спрямо участник в платежна система, включваща принудително ограничаване или прекратяване на плащанията от участника.

(2) Момент на неплатежоспособност е моментът на постановяване на решение по ал. 1 от съответния съдебен или административен орган.

(3) При неплатежоспособност на участник в платежна система не се засяга правото да се използват средствата по водена в платежната система сетълмент-сметка на участника за изпълнение задълженията, произтичащи от участието му в платежната система, с оглед приключване на сетълмента в системата на датата на неплатежоспособност.

(4) При неплатежоспособност на участник в платежна система не се засяга задължението на системата да обработи и извърши сетълмент на нарежданията на този участник, нито действителността и противопоставимостта на такива нареждания срещу трети лица, ако тези нареждания са били приети от платежната система в съответствие с нейните правила:

1. преди момента на неплатежоспособност, или

2. след този момент, ако нарежданията са били извършени на датата на неплатежоспособност и при условие, че системният оператор и участниците в системата за сетълмент, чиито нареждания са засегнати, докажат, че настъпването на неплатежоспособност за участника не им е било известно и не е могло да им бъде известно.

(5) Забранено е обратно преизчисляване на вземания и задължения на участници в платежна система поради недействителност на сделки и действия, извършени преди датата на неплатежоспособност.

(6) Неплатежоспособността на участник в платежна система не засяга правата върху обезпечението, предоставено от този участник на друг участник в платежната система или на друго лице във връзка с неговото участие в системата, ако тези права са възникнали преди настъпването на неплатежоспособността. Правата за принудително изпълнение и удовлетворяване от предоставеното обезпечение също не се засягат.

(7) Средствата по сетълмент-сметките на участниците в платежната система за брутен сетълмент в реално време, водени от БНБ, които са предназначени за изпълнението на задължения на тези участници в системата, произтичащи от тяхното участие в нея, както и ценни книжа, предоставени като обезпечение от участник в платежната система на друг участник в нея или на друго лице във връзка с неговото участие в платежната система, не могат да бъдат конфискувани, отнемани в полза на държавата или обект на принудително изпълнение.

(2) Системният оператор подава до БНБ заявление за предоставяне на предварително одобрение за промяна на участниците в платежната система, с изключение на промени по ал. 1, както и за промяна в споразумението или правилата на системата.

(3) Системният оператор и другите участници в платежната система своевременно съставят и представят в БНБ пълна и точна информация по ред, определен с наредба на БНБ.

(4) Българската народна банка урежда с наредба структурата и съдържанието на заявленията, отчетите и друга свързана информация, подавана от системните оператори или участниците в оперирани по реда на този закон платежни системи.

(2) Правилата на платежната система задължително съдържат:

1. оператора на платежната система;

2. начина за осигуряване окончателност на нарежданията;

3. участниците в платежната система;

4. условията за участие в платежната система и условията за изключване от нея;

5. правата и задълженията на участниците и на системния оператор;

6. начина на подаване на нареждания, тяхната форма и структура;

7. формата и структурата на информацията относно операциите;

8. начина за защита на информацията срещу неправомерна употреба;

9. принципа на опериране на платежната система;

10. момента на приемане на нареждане от платежната система, както и времевия период, в който платежната система приема нареждания;

11. валутата или валутите, в които платежната система оперира;

12. правилата за извънредни ситуации.

Раздел II.
Платежна система за брутен сетълмент в реално време

(2) Оператор на системата по ал. 1 е БНБ.

(3) Българската народна банка издава наредба, с която урежда функционирането на системата, изискванията към участниците и реда за участие в нея и плащанията, които задължително се извършват през нея.

(2) Българската народна банка води сетълмент-сметки за участниците в СБСРВ, без лицата по чл. 51, ал. 1, т. 3.

(3) Българската народна банка извършва сетълмент на нареждания по сетълмент-сметките в съответствие с тяхната поредност и при условие, че съответният участник има достатъчно средства по своята сетълмент-сметка.

(4) Участниците в СБСРВ осигуряват наличието на достатъчно средства по своите сетълмент-сметки за извършване сетълмента на нареждания.

(5) В случай на недостиг на средства по сетълмент-сметката БНБ може да предостави кредит на участник, като кредитът подлежи на връщане в същия или най-късно на следващия работен ден, когато е бил предоставен. Този кредит трябва да бъде обезпечен чрез ценни книжа или парични средства, които служат като обезпечение за задълженията, наричано по-нататък "обезпечение".

1. Българската народна банка;

2. търговски банки и клонове на чуждестранни банки, ако отговарят на изискванията за участие в системата;

3. оператори на системи по чл. 41, ал. 1.

(2) Лицата по ал. 1, т. 2 и 3 са длъжни да участват в СБСРВ.

(3) Участници в СБСРВ могат да бъдат и други лица, одобрени от БНБ по ред, определен с наредба.

(4) Участници в сетълмента са лицата по ал. 1, т. 1 и 2. Те притежават сетълмент-сметки в БНБ и участват в СБСРВ чрез индивидуален код.

(5) Ако БНБ установи, че участник в СБСРВ е престанал да отговаря на изискванията за участие в системата или ако той не изпълнява своите задължения, БНБ може да ограничи или да изключи участника от платежната система.

(2) Българската народна банка изпраща информация до съответните участници в СБСРВ за обработените от системата нареждания.

(3) Българската народна банка не извършва сетълмент на нареждания, които не отговарят на установените от нея изисквания.

(2) За осигуряване на нормалното извършване на сетълмента БНБ може да създава механизми за осигуряване на достатъчна наличност по сетълмент-сметките, включително чрез създаване на гаранционни схеми със средства на участниците в СБСРВ и поставяне на изискване за задължителна минимална наличност по всяка сметка.

(3) За отпускането на кредит от гаранционна схема по ал. 2 се предоставя обезпечение. Българската народна банка обнародва списък на активите, приемани като обезпечение.

(4) Ако в момента на приключване на работното време на СБСРВ участник в нея не притежава достатъчно средства по своята сетълмент-сметка, БНБ връща нарежданията до този участник, без по тях да е извършен сетълмент. Информацията за тези нареждания се запазва.

(5) В случаите на връщане на нареждане и изключване на участник в СБСРВ, той е длъжен в началото на следващия работен ден да отправи с текуща дата до съответните платежни системи същото нареждане с определения идентификационен номер.

(2) Системата за брутен сетълмент в реално време не извършва сетълмент с дата, различна от посочената в нареждането дата за сетълмент.

Глава пета.
ПЛАТЕЖЕН НАДЗОР

(2) Обект на платежния надзор са:

1. системните оператори и другите участници в платежните системи;

2. изпълняващите институции, посредническите институции, издателите на ЕПИ и всички други лица за извършваните от тях дейности във връзка с функционирането на платежните системи;

3. платежните механизми в системите за сетълмент на сделки с корпоративни и държавни ценни книжа.

(3) Българската народна банка и оправомощените от нея лица не носят отговорност за вреди при упражняване на функциите си по платежен надзор, освен ако са действали умишлено.

(4) При упражняване на платежен надзор БНБ има право да изисква от лицата по ал. 2 да й предоставят всички необходими документи, информация за дейността им, както и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.

(2) За нуждите на платежния надзор Централният депозитар предоставя на БНБ поискана от нея информация от регистрите, които поддържа.

(3) Системните оператори и другите лица, които са обект на платежен надзор, са длъжни при проверки на място да позволяват на натоварените с надзорни функции лица да присъстват на заседанията на техните органи на управление.

(2) Българската народна банка може да предоставя придобита при упражняване на платежен надзор конфиденциална информация на:

1. институции и органи на Европейския съюз, ако това е необходимо за изпълнението на задължения, произтичащи от международно споразумение, по което Република България или БНБ е страна;

2. чуждестранни органи за платежен надзор, с които БНБ е сключила споразумение;

3. други органи, посочени в специален закон.

(3) Извън случаите по ал. 2, събраната при извършване на платежен надзор информация може да се предоставя на трети лица само във формата на обобщени данни, като не могат да се идентифицират конкретни лица или конкретни платежни системи.

(4) Институциите и органите по ал. 2 могат да получават придобита при упражняване на платежен надзор информация само при условие, че те имат установено със закон задължение да защитават получената информация и да спазват конфиденциалност най-малко в степента, която е предвидена по този закон, като използват информацията само за целите, за които тя е била предоставена.

(5) Освен когато закон предвижда друго, информация и документи, отнасящи се до клиентите или техни сделки, могат да се предоставят от лицата по чл. 56, ал. 1 и 2 на трети лица само с предварителното писмено съгласие на съответния клиент.

(2) Лицензът по ал. 1 се предоставя на оператор на платежна система за неограничен срок и не може да се прехвърля на друго лице, както и да бъде обект на правоприемство.

(3) За издаване на лиценз трябва да са налице следните изисквания:

1. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) системният оператор се учредява като акционерно дружество;

2. записаният капитал на системния оператор възлиза на не по-малко от 5 млн. лв., като срещу записаните акции до минимално необходимия капитал могат да се правят само парични вноски или непарични вноски, необходими за осъществяваната от системния оператор дейност; вноските не могат да се правят със заемни средства; към момента на подаване на заявлението за лиценз трябва да е внесен като парична вноска поне 25 на сто от записания капитал;

3. произходът на внесения капитал е прозрачен и законен;

4. системният оператор притежава технически, организационни и функционални възможности за упражняване дейностите на системата, включително механизми и правила за сигурност и за управление на риска, съответстващи на обхвата на платежната система;

5. физическите лица, предложени за членове на органите за управление, притежават необходимата квалификация, професионален опит и добра репутация;

6. системният оператор е подготвил стратегия и бизнес план за дейността си във връзка с оперирането на платежната система, основани върху реалистични икономически прогнози;

7. гарантирано е извършването на сетълмента на нарежданията, приемани от платежната система;

8. платежната система, участниците в нея, както и правилата за функционирането й, отговарят на изискванията, съдържащи се в този закон и подзаконовите актове по прилагането му;

9. чрез дейността на платежната система не се застрашава съвместимостта и единството на функциониране на платежните системи, както и стабилността и сигурността на финансовата система на страната.

(4) По смисъла на този закон като професионално квалифицирани лица, предложени за членове на управителните органи, се смятат физически лица, които имат:

1. висше образование в област, н